Предзнание Божие

Предзнание Божие (πρόγνωσις, εως, ἡ; προορισμός, ὁ)

Бог има предвечно знание за всичко (Cap.XV. 2.22). Това знание «предшества» акта на сътворяването и е условие за него. То е природна активност (енергия) на Бога, присъща на Божията личност. Тази активност е нетварна. Възникването на идеите в Божия ум е непроизволно, то е дело на Неговата природа, а не на Божията воля и не е част от творческия акт. Ето защо идеите, които съставляват Божия промисъл за творението, са „безначални” не защото „Бог и светът са заедно”, а защото тези идеи (образци, парадигми за нещата), предвечните мисли на Бога, са в Божия ум преди времето и са енергии на самата Му природа. Тях св. ап. Павел нарича „предопределения” /προορισμούς/, т.е предсъществуващи определения, знания за онова, което ще бъде сътворено с помощта на волята (Sch.Ep.* X.3, 569C). По такъв начин …[Бог] изначално съдържа в Себе си предопределенията на всички предстоящи неща, още преди да ги е сътворил (πάντων τῶν ἐσομένων τοὺς προορισμοὺς ἐν ἑαυτῷ προειληφότα, καὶ πρὶν ἢ προαγαγεῖν. Sch.DN*  IV.7 253,22–24 (in πέρας – DN 152,4):  Suchla (Berlin/Boston 2011), p. 233,5–7 (PG 253B)).

И.Х.

За повече информация вж.:

πρόγνωσις, εως, ἡ

nom. sg. πρόγνωσις QTh 60.113

gen. sg. προγνώσεως Sch.EH* 133B.1 sq., Sch.DN* 200D.6, 253C.1

dat. sg. προγνώσει QTh 60.56

acc. sg. πρόγνωσιν Amb.Io. 8.2.25, 42.14.14, 42.23.15, 42.23.19, 42.23.23 sq., QTh 60.106, 60.123, Sch.DN* 348D.2, Cap.XV. 1317B.7

προορισμός,

dat. sg. προορισμῷ Sch.DN* 317D.4

acc. sg. προορισμόν Sch.DN* 329B.7

acc. pl. προορισμούς Amb.Io. 7.24.2, Sch.DN* 253B.9, 329B.3, 332A.3, 352B.6, 352B.7, Sch.Ep.* 9.569C.13 sq.

Категория

Категория (κατηγορία, ἡ)

Висше понятие, в рамките на което лежи всяко предициране. Има десет такива висши понятия. Чрез тях се конструира говоренето ни за тварното (вж. ИМЕ). Бог е отвъд всички категории и затова за Него не могат да се правят положителни изказвания в рамките на никоя категория. В частност божественият ум, съдържащ промисъла за тварното не може да се мисли в категорията отношение спрямо него, така че да са дадени заедно и по такъв начин Божието битие да се поставя във връзка с битието на сътвореното (Amb.Io. 7.19.15-25). Когато мислим за Христос според тази категория спрямо Отца, Той е „Бог“ или „Отец“. Христос обаче има две природи и ако мислим божествената, Той е Син спрямо Отца и така може да се говори, но приложението на тази категория е условно и не в собствен смисъл. Ако пък се мисли Неговото тварно естество, за Него Отецът е „Бог“ и отношението е „Бог“ – „Твар“. В този случай приложението на категорията „отношение“ е в собствен смисъл (Amb.Io. 27.5). Божията природа обаче стои безкрайно пъти безкрайно над всичко, попадащо под тази категория (Th.Oec. I.7).

Първа категория е същността. Под нея философията поставя всичко съществуващо само-по-себе си (τὰ καθ’ ἑαυτῶν ὑπάρχοντα), съществуващото като такова (τὸ ἁπλῶς εἶναι), но без да смесва определенията на отделните му видове (Sch.DN* 321D). Вж. Същност.

 

За повече информация вж.:

gen. sg. κατηγορίας Amb.Io. 7.19.15, 27.5.3

acc. sg. κατηγορίαν Th.Oec. I.5.5, I.7.2, I.7.5, Sch.DN* 321D.5

Име

Име (ὄνομα, ατος, τό)

Звуков израз на собственоприсъщото на означавания предмет, стоящ в отношение към значенията и звуковия израз на другите неща (Amb.Io. 13.2.1-6).

Имената биват три вида според това, за какво се отнасят (Amb.Io. 20.2.1-15):

1. за същността (напр. „човек“);

2. за отношението (напр. „добър/лош“, „свят/нечист“, „мъдър/глупав“) – при тях се показва начина, по който дадено нещо се отнася към другите с оглед на пълните противоположности;

3. за благодатта (или пагубата) – напр. когато човек се нарича „Бог“.

И.Х.

За повече информация вж.:

nom./acc. sg. ὄνομα LA 36, 39, 239 (2), 613, 922, Amb.Io. 10.98(41).2, 10.112(tit.45).4, 26.2.3, 26.2.4, 26.2.7, 26.2.8, 26.2.12, 26.3.7, 42.32.21, QTh 3.6, 3.10, 15.29, 48.38, 49.12, 50.126, 53.17, 54.13, 54.229, 55.60, 55.63, Sch.55.20.181, 56.52, 64.21, QD 40(I.14/II.16).5, 40(I.14/II.16).8, 64.3, 144.6, 191.28, ELP 179, 239, 246, 266, 271, 512, 828, Sch.Prol.* 20D.3, Sch.CH* 29A.13, 65A.13, 93A.14, 113B.4, Sch.DN* 185A.7, 189C.4 (2), 192A.8 (2), 224C.10, 225B.8, 264B.8, 265A.7, 268A.2, 313C.2, 412A.6, 413A.8, 413A.15, 413B.1, 413B.5, 413B.8, 413C.5, 413C.7, Sch.MT* 421B.11, Sch.Ep.* 9.571D.3, Cap.XV. 1385C.6, Amb.Th. V.31, ὄνομά LA 766, 797, 805, 814, 817 sq., 827, 842, QD I.12.16, ELP 231, Sch.CH* 45D.8, Sch.DN* 189C.3

gen. sg. ὀνόματος LA 781, Amb.Io. 7.36.23, 10.112(45).17, 20.3.23, 20.3.24, 37.6.22, 37.6.24, 42.17.14 sq., 48.3.6, 69.2.1 sq., 69.2.4, QTh Sch.26.6.16, 27.114, 49.166, 50.124, 55.58 sq., 55.233, 55.235, 64.707 sq., Sch.64.31.114, QD 39(III.10).5, 49.4, 49.8, 92.24 sq., I.6.4, I.6.6, I.78.13, ELP 236, Th.Oec. II.27.16, Sch.CH* 52D.7, Sch.EH* 165B.10, 165B.11, Sch.DN* 312C.4, 312C.6, 372D.5, Sch.Ep.* 9.571A.10, ὀνόματός LA 774, 775

dat. sg. ὀνόματι LA 239, 783, Amb.Io. 10.97(41).20, QTh 62.288, 62.334, 64.229, EPs59 203, 316, Sch.Prol.* 16B.3, Sch.CH* 32B.10, 61A.3, 80D.3, 81C.6, 81D.9, 96A.5, Sch.EH* 165B.12, Sch.MT* 417C.6, Sch.Ep.* 10.576A.2, Cap.XV. 1333A.15, 1333D.5

nom./acc. pl. ὀνόματα Amb.Io. 10.46(20b).22, 21.2.14, 26.2.7, 27.4.11, 27.4.15, 27.4.18, QTh 49.38, Th.Oec. I.77.4, II.27.18, Sch.DN* 220D.8, 224C.7, 225A.1 sq., 229D.3, 261B.15, 369A.10, 369A.12, 376D.5 sq., Sch.MT* 421B.13, Sch.Ep.* 9.560C.8, ὀνόματά Sch.CH* 45B.13

gen. pl. ὀνομάτων Amb.Io. 10.116(49).12, 20.2.2, 20.3.20, 27.4.8, 27.4.9, 27.4.12, 30.2.2, 30.2.10, 41.11.3, QTh 26.134, 49.69, 50.34, 50.71, 50.136, QD 38(III.9).24, EPs59 88, Sch.CH* 45B.9, 48A.13, 48B.1 sq., 48B.7, 64A.9, 64B.10, 65B.1, 68D.7, 96A.8, 109B.12, Sch.EH* 116B.9, 148D.6, 153B.4 sq., 177C.11, 180B.12, Sch.DN* 216A.12, 264B.10, 404B.6, 404B.7, 413B.6, 413D.12, 413D.13, Sch.MT* 416C.5, 417B.1, 417B.4, 420A.5, 421B.4, 424C.2, 425A.14, 425B.3, 428B.14, Sch.Ep.* 1.527C.3, 2.529B.4, 2.529D.5, 6.536C.5, 9.569A.9, 9.569C.15, 9.571A.2, 9.571B.8, Cap.XV. 1256C.1, ονοματων Sch.DN* 185.tit.3

dat. pl. ὀνόμασι QTh Sch.1.2.3

Език

Език (γλῶσσα, ἡ)

  1. Физически орган. Символизира познавателната активност на душата, за разлика от гърлото, което обозначава любовта към тялото. Смесването на двете е пагубно, понеже нарушава нагласата за хармония между добродетелта и знанието QThSch.55.8.69-74.
  2. Човешкият език, който е не само средство за комуникация между хората и инструмент на познанието на света, а въплъщение на творческите логоси. Чрез него се откриват свръхестествените основания за природата и той е инструмент на богопознанието. Човешките слова, на които е написано свещеното Писание, са също такова одеяние за логосите, както нещата в света. За да се достигне до последните, трябва да се отметнат плътските покрови чрез духовен прочит на Писанието и книгата на природата QTh28, 31, 63. Вж. Екзегеза, Естествено съзерцание.

И.Х.

 За повече информация вж.:

nom. sg. γλῶσσα LA 241, 414, QTh Sch.55.8.69, Cap.XV. 1253C.2, γλῶσσά QTh 55.83

gen. sg. γλώσσης Amb.Io. 13.4.3, 20.6.19, 21.3.22, QTh 62.314, QD I.2.4, Myst. s.1219, Sch.DN* 189B.7, Cap.XV. 1333B.10, γλώττης QTh 57.8, Myst. s.1183, Sch.CH* 44C.2, Cap.XV. 1296B.5

dat. sg. γλώσσῃ Car. I.58.1, QD 124.2, 124.5, I.71.4

acc. sg. γλῶσσαν LA 581, Amb.Io. 13.2.7, 13.4.1, 13.4.6, 13.4.13, 13.5.16 sq., 26.2.1, QTh 48.34, 55.85, QD 82.8, Myst. (Prol.).45, s.1157, γλῶσσάν Car. I.58.1, γλῶτταν Amb.Io. 13.1.4

nom. pl. γλῶσσαι LA 519, QD 5.15, Sch.EH* 165D.9, Cap.XV. 1317A.12

gen. pl. γλωσσῶν Amb.Io. 68.2.25, 68.2.34, QD 5.6

dat. pl. γλώσσαις LA 583, Amb.Io. 68.2.3, 68.2.29, 68.2.31, Myst. 1.167, Sch.EH* 133B.7

acc. pl. γλώσσας Amb.Io. 37.6.18, QTh Pnx.44, 28.2, 28.83, QD 2.12, 2.17, 142(I.62/II.21).20, Sch.DN* 369D.4

Благо

Благо (ἀγαθόν, τό)

1. Име на Бога, обозначаващо Неговата енергия (активност) като източник на всички блага, промислител и съхранител на битието, на устойчивостта и движението на всичко съществуващо (Myst.5.332-336). Това име по природа е присъщо изключително на Бога (Cap.XV.4.90, 1344B). То цялостно изразява Неговия Промисъл (Sch.DN* 312B.1-3).

2. Добрина, добро като етическа категория. Доброто е причина за всичко, дори и за злото, което няма свое битие, а съществува като лишеност на доброто (Sch.DN*304D-305A).

3. Благина, добра придобивка. Писанието не отрича никое от благата, дадени ни от Бога, но осъжда неумереността и безразсъдната им употреба (Car.IV.66).

видове:

  • a. според своя източник:
    идващо само от Бога (най-полезно) – и от света (Amb.Io. 10.23(12).16sq.)
  • b. Божествени блага, чрез които обожава достойните:
    в душата (логосите на съществуващото) – в тялото (добродетелите) QTh Sch.22.8.54-60.
  • c. според това кога се придобиват:
    благата на идния век – благата на този свят (Cap.XV. II.50, 1237C).
  • d. според начина на придобиване:
    придобивана страстно – придобивана безстрастно (Car. II.89).
  • e. според това към какво са насочени:
    в душата (способностите) – в тялото (сетивата и другите части) – насочени към тялото (храната, имуществото и т.н.) (Car. II.75).

И.Х.

 

За повече информация вж.:

nom. sg. τἀγαθόν Sch.DN* 280A.4, 288A.3

gen. sg. τἀγαθοῦ Sch.DN* 273B.9, 296D.9, 309A.3

nom./acc. sg. ἀγαθόν LA 529, 533, 751, Car. II.11.1, II.32.7, III.48.3, IV.67.8, Amb.Io. 7.5.5, 7.21.20, 7.29.5, 10.56(25).5, 10.61(29).5, 10.100(42).18, 10.108(44).18, 23.4.11, 28.2.9, 35.1.3 sq., 35.2.22, 42.7.15, 57.2.14, 66.3.2, QTh 25.92, 33.9, Sch.39.1.2, 42.17, 54.32, 54.38, 54.88, Sch.54.1.1, Sch.54.6.29, Sch.54.22.183, Sch.55.12.100, Sch.55.12.102 (2), Sch.55.12.104, Sch.55.12.114, Sch.55.14.136, Sch.55.14.137, Sch.55.14.138, Sch.55.14.139, Sch.55.14.142, Sch.55.14.148, Sch.55.25.225, Sch.55.25.226, Sch.55.30.289, 63.525, 65.769, QD 99.19, 102(I.56).2, 134.8, 137.5, 137.6, 168.9, Th.Oec. I.13.4, I.15.4, Myst. 5.314, 5.327, 5.328, 5.332, 5.333, 5.342, 5.398, 5.405, 5.407, 5.427, 5.430, 5.440, 5.492, Sch.CH* 68C.8, 68C.14, 93C.6, Sch.EH* 141D.10, Sch.DN* 240A.4, 240B.2, 240B.6, 253D.8, 260A.4, 261B.1, 268A.12, 268B.1, 269B.5 (2), 269B.6 (2), 272A.12, 272A.16, 272B.6, 272D.7, 273C.2, 273C.9, 276A.5, 276A.8, 277C.9, 281B.5, 284B.2, 284B.4, 284B.5, 284B.12 (2), 284B.13, 284C.2, 284C.4, 284C.11, 284D.11, 285C.6, 285C.7, 288A.3, 289C.10, 289D.9, 289D.12, 292A.2, 292B.6, 293A.3, 293B.10, 293D.6, 296A.5, 296A.6, 297B.3, 300B.7 sq., 301C.2 sq., 304A.5, 304A.7, 304D.8, 304D.9, 305A.3, 305A.6, 305A.7, 308B.10 sq., 309A.4, 309A.10, 309B.2, 312A.2, 312A.5, 412B.5, Sch.MT* 424D.6 sq., 429B.2, Sch.Ep.* 2.529C.6, 9.560A.9, Cap.XV. 1177A.7 sq., 1177A.15, 1189C.10, 1189C.11, 1192A.4, 1192D.8, 1192D.8 sq., 1193D.11, 1224B.12, 1229C.4, 1269B.7, 1269B.14, 1269C.2 sq., 1272B.11, 1277B.10, 1281A.11, 1281A.13 (2), 1281A.15, 1284C.12, 1284C.14, 1285B.5, 1285B.6 (2), 1285B.7, 1285B.8, 1285C.3, 1344B.11, 1373A.5, 1381B.1, 1384B.4, 1384B.8, 1385A.9, Amb.Th. IV.33

gen. sg. ἀγαθοῦ Car. I.24.2, I.43.4, III.25.9, III.29.1, Amb.Io. 7.21.14, 10.23(12).16, 10.25(14).17, QTh 42.11, 42.29, 42.32, 54.156, Sch.55.12.99, Sch.55.12.110, 56.174, QD 42.5, 99.33, 123(I.59/III.25).7, 131.6, EPs59 213, 221, Th.Oec. II.48.4, Sch.CH* 53C.7, 61C.3, 84D.4, 109D.2, Sch.DN* 201C.2, 240A.5, 240B.4, 244C.12, 244D.3, 249B.10, 249B.12, 249B.13, 249B.15, 253C.5, 253C.11, 253C.13, 253D.3, 253D.6, 261B.2, 265B.10, 268A.12, 268A.15, 268B.4, 268B.5, 269B.3, 272A.2, 272C.13, 272D.2, 273A.7, 273A.13, 273C.11, 273C.15, 273D.3, 276A.9, 277B.10, 277C.13, 277C.14, 277D.1 sq., 280A.6, 280B.2, 280B.3, 280B.4, 280B.6, 280C.4, 280C.5, 280C.6, 280C.8, 280D.7, 280D.7 sq., 281A.1, 281A.3, 281A.6, 281A.9, 281B.3, 281B.7, 281B.9, 281B.10, 281B.11, 281B.12, 281C.3, 281C.5, 281C.8, 281C.10, 281D.6, 281D.8, 284A.3, 284A.8, 284A.12, 284A.14, 284A.15, 284B.6, 284B.8, 284B.10, 284B.11, 284C.5, 284C.11, 284C.13, 284D.1 sq., 284D.6, 284D.9, 284D.10, 285A.3 sq., 285A.5, 285C.5, 285C.10, 288B.3, 289C.8, 289D.1, 292A.9, 292A.11, 292B.5, 292B.13, 292B.14, 293D.2, 293D.4, 296D.8, 297C.4, 301A.5, 301A.7, 301A.11, 301A.15, 304A.1, 304A.3, 304A.6, 304B.4, 304B.6, 305A.1, 305A.5, 305A.9, 305B.13, 308B.10, 312B.1, 348A.14, 365D.3, 400A.4, Sch.Ep.* 2.529C.11, 8.545A.15, 8.552A.13, 8.552A.14, Cap.XV. 1189A.11, 1273A.1, 1281A.10, 1281B.7 sq., 1293C.4, 1384B.2, 1384B.4, 1384B.8, 1385C.10, 1385C.12

dat. sg. ἀγαθῷ LA 288, 290, Car. IV.90.2, Amb.Io. 42.7.10, 71.6.17, QTh 50.78, 54.31, 65.498, 65.840, 65.841, QD 91(I.23/III.19).9, Myst. 5.420, 5.456, 21.770, Sch.EH* 184B.11, Sch.DN* 253C.3, 260C.15, 261A.13, 265B.9, 268B.4, 268B.9, 276A.8, 277C.12, 284A.10, 284B.8, 285A.1, 285A.4, 304B.9, 304B.10, Cap.XV. 1253A.13, 1269B.6, 1384B.1, 1384B.7, 1385A.1, 1385C.11

nom./acc. pl.ἀγαθά LA 874, Car. II.76.9, IV.13.2, IV.78.1, Amb.Io. 10.85(33).20, 10.86(34).9, 10.86(34).13, 10.108(44).16, 14.3.7, QTh 13.8, Sch.50.2.7, Sch.58.11.48, Th.Oec. I.50.3, Sch.EH* 177C.13, Sch.DN* 261A.11, 272D.10, 277B.9 sq., 277B.12, 285C.5, 301A.7, 301B.6, 312B.5, Sch.Ep.* 8.552C.11, 9.569D.8, Cap.XV. 1253A.2, 1304C.11, 1381A.14

gen. pl. ἀγαθῶν Car. I.43.2, IV.78.4, Amb.Io. 7.33.2, 10.7(2a).13, 10.18(8).10, 10.23(12).12, 10.49(20e).3, 10.49(20e).20, 10.51(22a).11, 10.85(33).21, 10.85(33).23, 10.86(34).14, 10.119(51).20, 10.120(51).18, 21.15.7, 21.15.13 sq., 21.15.19, 21.15.22, 31.4.21, 35.2.23, 42.31.18, 46.4.10, 48.2.35, 48.3.9, 54.3.4, 63.2.19, 63.4.5, 67.2.20, QTh 3.69, 4.34, 4.37, 5.28, 9.12, 11.18, 11.21, 22.101, Sch.22.8.54, Sch.25.2.4, 26.18, Sch.29.4.22, 33.10, 33.11, 36.35, 39.7, 39.34, 39.39, Sch.39.5.31, Sch.40.9.44, 45.19, 46.5, Sch.46.1.2, 47.16, 47.25, 47.70, 48.167, 48.235, 49.145, 49.281, 50.39, 50.92, Sch.50.2.6, 52.116, Sch.52.2.6, Sch.52.2.7, 54.82, 54.101, 54.188, 54.202, Sch.54.11.90, Sch.54.21.173, 55.89, 56.19, Sch.56.7.46, 58.145, 58.156, Sch.58.2.7, 60.82, Sch.61.16.103, 62.165, 62.204, 62.318, 64.81, 65.218, 65.658, 65.788, 65.866, QD 19(I.13).19, 34.10, 35.32, 46.14, 84(I.54).14, 99.31, 106(I.57).4, 121.17, 132.3, 140(II.20).5, 141.6, 180.16, I.10.11, I.10.12, I.36.4, II.9.3, EPs59 84, 172, 215, 232, ELP 67, 188, 223, 336, 552, 604, 831, Th.Oec. I.21.6, I.29.1, I.30.15, I.79.23, I.87.3, I.87.5, I.90.2, I.90.3, I.93.2, I.96.6, II.9.2, II.12.2, II.17.5, II.17.7, II.49.3, II.63.7, II.67.18, II.70.8, II.80.4, II.90.8, Myst. 5.490, 7.594, 11.649, 17.731, 18.744, s.988, s.1062, s.1084, s.1139, Sch.CH* 33A.2, 84C.8, Sch.DN* 193B.10, 232B.2 sq., 244A.8, 276A.14, 289D.12, 292A.4, 293B.1, 396B.5, 401C.3 sq., Sch.Ep.* 8.553B.11, 8.553B.13, 8.553C.1, 8.557C.6, 9.560D.4, Cap.XV. 1188D.10, 1189A.9, 1189A.10, 1189C.10, 1192D.12, 1212B.7, 1213A.6, 1224B.13, 1236B.3, 1237B.1, 1237C.12, 1245A.3, 1252B.14, 1253A.1, 1256C.6, 1256C.12, 1265A.3, 1265A.4 sq., 1265C.5, 1272B.4, 1273D.1, 1273D.4, 1276B.10, 1288D.7, 1289C.8, 1300A.9, 1305C.10, 1305D.7 sq., 1317A.1, 1329B.1, 1333B.14, 1360A.7, 1388C.1, 1388C.3, 1389C.12

dat. pl. ἀγαθοῖς Amb.Io. 10.109(44).6, QTh 9.14, 11.38, 56.24, 56.70, 64.720, QD 62.2, EPs59 211, Sch.EH* 144C.12, Cap.XV. 1188D.9, 1288D.13 – 1289A.1

ИЗВАДКИ “ОТ НИКИФОР И ФОТИЙ, ПАТРИАРСИ НА КОНСТАНТИНОПОЛ, И ОТ ВЕЛИКИЯ ТЕОДОР СТУДИТ СРЕЩУ ИКОНОБОРЦИТЕ”

ΕΚ ΤΟΥ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ ΚΑΙ ΦΩΤΙΟΥ ΤΩΝ ΠΑΤΡΙΑΡΧΩΝ
ΚΩΝΣΤΑΝΤΙΝΟΥΠΟΛΕΩΣ ΚΑΙ ΤΟΥ ΜΕΓΑΛΟΥ ΘΕΟΔΩ-
ΡΟΥ ΤΟΥ ΣΤΟΥΔΙΤΟΥ ΚΑΤΑ ΕΙΚΟΝΟΜΑΧΩΝ[1]

ОТ НИКИФОР И ФОТИЙ, ПАТРИАРСИ НА КОНСТАНТИНОПОЛ, И ОТ ВЕЛИКИЯ ТЕОДОР СТУДИТ СРЕЩУ ИКОНОБОРЦИТЕ

  1. Ἀρχέτυπόν ἐστιν ἀρχὴ καὶ παράδειγμα ὑφεστηκὸς τοῦ ἀπ᾽ αὐτοῦ χαρα-
    κτηριζομένου εἴδους, καὶ τῆς παραγωγῆς τοῦ προσεοικότος αἴτιον[2]. Εἰκών
    ἐστιν, ὁμοίωμα[3] ἀρχετύπου, ὅλον ἐν[4] ἑαυτῇ τοῦ ἐντυπουμένου τὸ εἶδος διὰ τῆς
    ἐμφερείας ἐναποματτομένη, τῷ διαφόρῳ τῆς οὐσίας κατὰ τὴν ὕλην μόνην[5]
    παραλλάττουσα· ἢ μίμησις ἀρχετύπου καὶ ἀπείκασμα, ἢ τέχνης ἀποτέλεσμα
    κατὰ μίμησιν τοῦ ἀρχετύπου εἰδοποιούμενον τῇ οὐσίᾳ διαφέρον.

Първообразът е начало и образец, лежащ в основата на характеризирания от него вид, а също причина, произвеждаща сходното на себе си. Образът е подобие на първообраза, запечатвайки чрез сходството в себе си цялостния вид на отпечатваното и по отношение на същността отличаващ се [от него] единствено по материя, като това подобие е или подражание и изображение на първообраза, или произведение на изкуството, приемащо вида си по подражание на първообраза, но различаващо се от него по същност.

  1. 2. Εἰκὼν λέγεται παρὰ τὸ ἐοικέναι[6]. Ἄλλο φυσικὴ εἰκών, καὶ ἄλλο
    μιμητική· ἡ μὲν, οὐ φυσικὴν διαφορὰν ἔχουσα πρὸς τὸ αἴτιον, ἀλλ᾽ ὑπο-
    στατικήν, ὡς ὁ υἱὸς πρὸς τὸν πατέρα, μία μὲν γὰρ τούτων φύσις, δύο
    δὲ ὑποστάσεις· ἡ δὲ τοὐναντίον οὐχ ὑποστατικὴν διαφορὰν ἔχουσα πρὸς τὸ
    ἀρχέτυπον, ἀλλὰ φυσικήν, ὡς ἡ εἰκὼν τοῦ Χριστοῦ πρὸς τὸν Χριστόν· μία
    μὲν γὰρ ἡ ὑπόστασις τούτων, δύο δὲ φύσεις· ἄλλη γὰρ φύσις ὑλογραφίας
    καὶ ἄλλη Χριστοῦ κατὰ τὸ ἀνθρώπινον, καθὸ καὶ περιγράφεται [καὶ ἀρχέ-
    τυπον εἰκόνος καθίσταται].

„Образ“ идва от „приличам“. Природният образ е различен от подражателния, понеже първият има не природна, а ипостасна разлика спрямо причината, както синът спрямо бащата, след като природата на двамата е една, но те са две ипостаси, докато вторият, напротив, има не ипостасна разлика спрямо първообраза, а природна, както образът на Христос спрямо Христос, защото тяхната ипостас е една, а природите им са две, при положение че естеството на материалното изображение е различно от това на Христос в неговото човечество, чрез което се изобразява [и се приема като първообраз на образа].

превод от гръцки И.Христов

по изданието Hergenröther J. Monumenta graeca ad Photium ejusque historiam pertinentia. Ratisbonae, 1869

 

[1] Euth.: Περὶ τῶν ἁγίων εἰκόνων κατ᾽ ἐπιτομὴν ἐρανισθὲν ἀπό τε τῶν τῆς ἑβδόμης συνόδου καὶ τῶν Γερμανοῦ καὶ Νικηφόρου τῶν Πατριαρχῶν καὶ τῶν Θεοδώρου τοῦ Στουδίτου

[2] Niceph. or. 1

[3] ὁμοίωμα] ἄγαλμα Niceph.

[4] ἐν del Herg

[5] μόνην] μόνον

[6] Налице е непреводима игра на думи. На гръцки думата εἰκών („образ“) е еднокоренна с ἐοικέναι /εἴκω/ (приличам). Вж. Theod. Stud. Ant. II.23, 368C